When life comes rushing at you out of the darkness who will you choose to face it with? {Nikolai+Daria}

[Дарья Белова.]

*Препречва пътя му и се подсмихва*
- На къде така,хубавецо?

- Не ме помниш,нали?

[nikolai lantsov;]

Не може да е истина.

[Дарья Белова.]

- Обещах ти, че един ден, ако е писано, ще се срещнем. Обещанието ми е изпълнено. Добре дошъл у дома, Ники.

[nikolai lantsov;]

[Дарья Белова.]

Дария не можеше да си спомни кога бе последния път в който бе прегръщана. В началото тялото й седеше като камък,ала щом аромата му, онзи познат армоат,който носеше със себе си още от дете докосна сетивата й, тялото й се отпусна и уви сълно ръце около него. За момент.. за кратък момент, Дария затвори очи.

[nikolai lantsov;]

Ще ми отделиш ли няколко часа от времето си?

[Дарья Белова.]

- Мисля, че това ще е най-малкото нещо което ще мога да направя за теб.

[nikolai lantsov;]

Ще те открадна още сега.

[Дарья Белова.]

- Станал си много по-чаровен от колкото очаквах. *подсмихва се закачливо.*

[nikolai lantsov;]

Винаги е било неизбежно.

Мислех, че още живееш в Америка.

[Дарья Белова.]

- Америка.. Америка беше просто една заблуда. Малко изкривение от правата пътека.

- Все още не мога да си обясня как баща ми ме изпрати там на първо място. Там завърших училище и университет.

[nikolai lantsov;]

Но ти се върна.

[Дарья Белова.]

- Плана винаги е бил такъв. Моето място винаги е било тук. Знаеш..

[nikolai lantsov;]

Не мога да отрека.

[Дарья Белова.]

- Ами ти? Какво правиш тук, в тази забравена от Бога държава?

[nikolai lantsov;]

Дойдох, защото исках да избягам от баща ми.

Но... той почина.

[Дарья Белова.]

- Съжалявам, скъпи. Как се чувстваш относно това? Знам,че.. беше сложна личност.

[nikolai lantsov;]

Никога не сме били близки.

Но сестра ми ще дойде тук.

[Дарья Белова.]

- Ще се радвам най-накрая да се запозная с нея.

- Ако имате нужда от каквото и да е, винаги може да ме потърсите.

[nikolai lantsov;]

Ще ви запозная, но първо трябва да наваксаме.

[Дарья Белова.]

- Разбира се, скъпи.

- Да идем да пием по едно кафе?

[nikolai lantsov;]

Ти избери къде.

[Дарья Белова.]

- Изчакай за момент. - след което се усмихва и отива до на близко спрения черен Кадилак, заговаря се с шофьора,казвайки му,че е свободен за днес. След това се връща при Ники и се подсмихва,хвашайки го под ръка.

- Да вървим.

[nikolai lantsov;]

Никога не съм харесвал шофьорите.

Баща ми твърдеше, че няма нужда да изкарвам книжка.

[Дарья Белова.]

- Няма нищо по хубаво от това да караш. Кара ме да се чувствам някак.. свободна.

- Той е по-скоро.. и бодигард. Обещах че ще го водя със себе си за всеки случай,но.. Понякога не съм добра в спазването на обещанията.

[Sponsored content]