Feel it rise up in perfect darkness.

[maksimilian avilov;]

I

name: Maksimilian Avilov age: 28 works for: Nikolaev fc: Zane Holtz

II

“Обичах да се вглеждам в очите му. Бяха като океан, пълен с тайни, чиито вълни ме удряха всеки път щом се опитвах да се вгледам по-дълбоко. Отнасяха ме навътре, като че искаха да се удавя.. И можех почти да усетя как дъхът не ми стигаше; отчаяно се борех за глътка въздух, докато нещо ме придърпваше все по-навътре и по-навътре. Тогава нещо проблясваше, усещах как на лицето му се появява лукава усмивка, докато очите му почти се присвиваха, опитвайки се да разгадаят физиономията ми. Той можеше да ме убие, но ме спасяваше всеки път. Спасяваше ме от себе си и от очите, в които можех да се изгубя. И така.. Отчаяно се въртях в кръг на живота и смъртта, докато за него бе просто игра. За него бе просто поредният трик, с който успяваше да ме плени, ала така и не разбра, че той бе моят живот, но и моята смърт. Винаги се опитвах да избягам от погледа му, макар и самата аз да изгарях от желание да погледна за пореден път сините му очи. Винаги се опитвах да избягам, но накрая вълните ме приклещваха в ъгъла, унищожавайки и най-малкия шанс за моето спасение. Ала вътрешно знаех, че не търсех спасение. Никога. Защото смъртта в очите му бе по-сладка от всичко, което можеше да ме разруши..”

Бяха му казвали, че е взел сините очи от майка си, а лукавата усмивка от баща си. Бяха му казвали също така, че характерът му бе пълно копие на баща му, ала колкото и да отричаше, сърцето му пазеше светлината на майка му. Бяха му разказвали прекалено много истории за родителите му и се бяха постарали да създадат достатъчно ярки образи в съзнанието му, за да може да има поне малка представа за живота им.. И Максимилиан бе успял да свикне с факта, че нямаше родители. Защото имаше семейство. Бе останал при семейството на брата на баща му, което се грижеше повече от прекрасно за него. Виктор Авилов бе станал прекалено близък на него, достатъчно за да го вижда като почти свой баща и знаеше, че винаги можеше да разчита на него. Бе се сближил и достатъчно много със синовете му, за да му бъдат като братя. И никога не бе усетил липсата от родителите си. Може би дълбоко в него съществуваше частица, която неистово желаеше да ги види, да ги опознае, да разбере още повече за тях. Но Макс знаеше, че не можеше да се оплаче. Имаше всичко, което някога бе искал, а това бе повече от достатъчно.

“Обичах да слушам гласа му, ала той на свой ред обичаше да мълчи. Рядко говореше, но когато го правеше, то бе за всичко. За държавите, които бе посетил. За хората, с които се бе запознал. За всички онези неща, които бе видял. Говореше и разказваше, сякаш бе изпълнил всичките си мечти. Говореше и разказваше, сякаш някога бе направил всичко, за което бе мечтал. И единствено тогава можех да видя светлината в очите му. Единствено тогава можех да усетя топлината, която излъчваше тялото му. А това сякаш бе още по-унищожаващо…”

Година по-късно Виктор Авилов и жена му - Хелена Авилова, умират в катастрофа. Синовете им напускат града, оставайки Максимилиан напълно сам. Това не само подтиска светлината на Макс, но и изпълва душата му със самота и мрак. В продължение на няколко месеца се занимава с продаване на дрога, за да успява да намери пари. Година по-късно се запознава Дмитрий Николаев, който го взима да работи за него.

[Катя Петрова]

Добре дошъл