Стаята на Франческа

[Francesca Morser]

[Алекзандър Николаев]

Въпреки, че така бързо я бе изоставил, Алек не успя а спи спокойно повече от три четири часа. След седем просто започваше да се върти в леглото, независимо кога си е легнал. Понякога дори не успяваше да заспи вечер, но колкото и изморен да беше, изгрееше ли слънцето, неговият ден просто започваше. Дори и тези плътни завеси не можеха да скрият утрото от него, но вече бе спряло да му прави впечатление. И вместо да губеше допълнително време в излежаването си, той реши да промени малко днешния ден.
Както винаги, първо мина през банята, наслаждавайки се на разхлаждащ душ. Не беше от зиморничавите хора и дори предпочиташе по-студената вода, която доста бързо го събуждаше. Затова се справи бързо със тази задача, като не пропусна и да се избръсне. Представителният външен вид беше едно от най-важните неща за Николаев. И ето от къде идваше страстта му към костюмите. Баща му имаше очарователна колекция от стилно мъжко облекло и се бе погрижил сина му също да се сдобие с такава. Грижата към добрия външен вид говореше много повече за един човек, отколкото всяка дума.
Но вместо да лапне телефона и да се захване с ежедневните си нерви, Алекзандър се качи в колата и потегли към центъра. Отби се през една френска пекарна, известна с винаги пресните си кроасанчета с масло, на които бе имал удоволствието не веднъж да се любува. Добави и още няколко топли закуски към покупката си и две кафета.
Когато най-накрая спря пред общежитието, вече беше почти осем и половина. Взе плика от съседната седалка и огледа недоволно сградата, в която се канеше да влезе. Още не можеше да разбере защо държеше да живее тук. Никак не му допадаше, но въпреки това нямаше много неща, които можеше да направи. Реално погледнато не можеше да й забрани да живее тук, каквито и да им бяха отношенията, а бе прекалено рано, за да я покани да се нанесе в дома му. Притесняваше се, че щеше да я изплаши, макар че имаше някакъв мътен спомен, че в нетрезво състояние й бе предложил да й купи къщи … за жалост не можеше да си спомни отговора й.
Най-накрая намери стаята й. Толкова етажи, толкова коридори, толкова стаи и толкова хора … истински ужас. Затова побърза да почука нетърпеливо няколко пъти, надявайки се да му отвори по-бързо.

[Francesca Morser]

След краткият опит да събуди Алекзандър, Франческа се отказа и затвори телефона, след което отново потъна в неспокоен сън. Вместо да и помогне да заспи, умората от деня не и позволяваше да се отдаде на блажен сън и да си отпочине. Шумът от коридора я събуди веднага и тя отвори тромаво очи. Все още беше прекалено рано, но беше невъзможно да заспи заради шумът, който идваше от коридора. Повечето вече тръгваха за лекции, но днес Франческа нямаше намерение да ходи, въпреки че беше наложително. Стана от леглото и отиде в банята, за да се изкъпе. Под освежаващите капки на водата, Франческа отново се замисли за сънят си. Беше сънувала домът си. Прованс и липсваше. Липсваше и тишината и прекрасната гледка от терасата. Липсваше и домът и, но нямаше намерение да се връща при родителите си и без това вече я мислеха за достатъчно голяма издънка. И до някъде бяха прави, но в момента Морсер нямаше желание да мисли за това и излезе от банята като се облече и остави косата си пусната, за да може да изсъхне.
Франческа беше излязла на терасата с надеждата да подобри настроението си, но ефектът беше обратен. Слънцето беше скрито зад мрачни сиви облаци, духаше студн вятър и много скоро щеше да завали. На вратата се почука и това я откъсна от мрачните и мисли. Щом отвори вратата усмивка разцъфна на лицето и и бързо се отмести, за да може да влезе:
- Никой няма да те убие, спокойно. Хайде влизай - тя се засмя и набързо го целуна щом влезе, като след това затвори вратата и добави: - Какво мирише толкова вкусно?

[Алекзандър Николаев]

Имаше чувството, че се беше забавила поне пет минути, макар и да осъзнаваше, че това не беше вярно. Смъртта в подобни ситуации му беше сред най-малките притеснения. По-скоро го плашеше мисълта, че тези хора бяха заразни. Току виж му лепнеха лош вкус към музика, дрехи, хора … току виж започнеше да ги харесва, което най-вероятно щеше да го накара да намрази самия себе си. Не искаше да бъде злобар, не и в нейните очи, но не можеше да разбере как това прекрасно момиче, нямаше проблем да живее с простолюдието. Заслужаваше нещо далеч по-хубаво и ако самия той не беше толкова горделив, може би вече щеше да й го е предложил.
- Реших, че може да си гладна – отговори мило той, но следващите му думи бяха доста критични – Все още не мога да разбера защо живееш тук, определено нямам желание да си и помислям, че може да ядеш храната, която готвят.
Алек се намръщи и разтресе погнусено, подобно на малко дете, в чиято устата току що бяха набутали насила огромно парче броколи. Всъщност това му се виждаше много по-приятно от студентска столова, но реши да не й натъртва мнението си, затова просто й връчи плика, като я остави сама да реши на кое да се радва, докато той се настаняваше на пейката пред леглото й … или каквото там беше. Кой нормален слагаше пейка пред леглото си?
- По-тясно е, отколкото си го спомням – добре де, май очевидно можеше да й натрапва мнението си.
Беше идвал едва два пъти тук и още от момента, в който стъпи в стаята й, побърза да изкаже недоволството си. Не искаше да я обиди, защото все пак живееше тук, но беше добре да промени по някакъв начин това и идеята едва ли щеше да я заинтригува, ако си харесваше стаята. Като цяло не беше лоша, но как въобще можеше да спи на този шум? Вечер викаха пияни студенти, сутрин се разхождаха ученолюбивите, по обяд се събуждаха купонджиите … имаше ли спокойствие на това място?

[Francesca Morser]

Франческа долови недоволният поглед на Алек още от вратата. Много добре знаеше, че мрази това място. Тя също го мразеше. Прекалено много и напомняше за пансиона, който също мразеше. Мразеше и шумът. От малка не можеше да спи на шум, дори най-малкият това беше и причината почти винаги да е недоспала. Колкото и странно да изглеждаше все още не беше свикнала. А и факта, че беше разглезена богаташка дъщеря не помагаше много. Проблема беше, че е прекалено горделива да си признае, че мрази мястото, което сама беше предпочела. Имаше възможността да си намери много по-хубав апартамент, дори къща, но изпитваше някакво извратено чувство на дълг да се докаже пред родителите си, макар че знаеше, че едва ли нещо, което тя направи би им направило впечатление. Само шумните скандали, които често привличаше им печелеше вниманието, защото опетняваше репутацията им.
- Не слагат отрова за мишки. Храната е.. нормална - да, не можеше да се сравни с божествената храна вкъщи или в някой изискан ресторант, но поне не се доближаваше до болничната, въпреки че наистина избягваше да се отбива в столовата.
- Стаята е абсолютно същата, Алек - Франческа се засмя и отпи като се наслаждаваше на горчивата напитка. - И без това се прибирам само да спя, не ми трябва по-голяма стая. По-добре е от пансиона, в който бях във Франция. Не е толкова ужасно колкото изглежда.

[Sponsored content]