Listen up! Listen up! There's a devil in the church.

by **Sasha** Thu 19 Jan 2017, 12:29 am

Александра Варлам ll 21 ll slave (I guess Other) ll face claim: Bridget Satterlee

- Още ли те е страх? - мъжкия глас достигна до нея. Топлината му погали кожата ѝ, а след това тъмните му ириси се впетоха в нейните. Страх просветна в очите ѝ. Сякаш бе заек застанал пред приближаваща кола и знае, че ще дойде края му и знае, че трябва да бяга, но нещо, прекалено плашещо, за да го изследва, вътре в него бе залепило крачетата му за асфалта. Нямаше изход, въпреки милионите отворени врати. Знаеше, че каквото и да прави нямаше да се измъкне.
- Аз не съм като онези нищожества, да знаеш. Не знам какво са правили с теб, от чии ръце са те изтръгнали, но не съм като тях. - гласът му беше спокоен, дрезгав и сериозен. Болезнено сериозен. Сякаш само вибрирането на гласните му струни докато говореше можеше да разбие на пух и прах всичките ти фантазии и да ти покаже, по-ясно от всичко на света, че ти си в реалността, а в нея нещата можеха да са само едни единствени. Всичко друго беше заблуда. Както бе и надеждата ѝ сега.
Извади цигара от малката кутийка и я постави между устните си.
- Искаш ли? - приближи кутията до нея, за да може да си вземе ако решеше, но тя нито пушеше, нито смяташе, че иска да взима каквото и да било от такива хора. Той сви рамене в знак ,,Както кажеш'' и извади черна запалка. С едно движение на палеца, малък пламък изплува и прогори тютюна. Тънак пушек се заизвива като красива танцуваща жена, която се опитва да съблазни белите ти дробове в приятния танц на смъртта.
- Нямам желание да те заблуждавам. Няма да те ползвам за муле нито смятам да правя от теб проститутка. Ще оставя в ръцете ти сама да решиш какво да си. - дръпна си от цигарата и издиша гъст дим към нея, а тя леко се закашля. Той леко се замся на реакцията ѝ, а след това си пое дълбоко въздух и издиша видимо развеселен.
- Добре, доста си уплашена. Приличаш на малко мече. Изкаш да извикаш мама на помощ, нали? - страха запълваше белите ѝ дробове. Просто седеше там, свита в ъгъла и го следеше с поглед.
- Виж, платих за теб състояние. Очаквах нещо повече. Не ми трябва още една изплашена сърничка. - хвна я за лакътя и я повлече след себе си, а тя на свой ред започна да се дърпа. Леко скимтене се процеди между устните ѝ. Не искаше да ходи никъде. Искаше да си седи в ъгъла. Нейният любим ъгъл.
- Пуснете ме. - прошепна уплашена.
- Говориш ми на вие? - засмя се звънко. - Не ми говори така. Аз те купих. Като парче месо. Не можеш да ми говориш на Вие. Не е редно. Не го заслужавам. - сякаш говореше на дете. Тя все още беше дете. На седемнадесет. Дори не бе пълнолетна. За кратките няколко часа бе отвлечена от прожекцията на любимия си филм, приспана, откарана в онзи склад, продадена на търг, а сега дърпана на някъде от един непознат, който бе притеснително весел.
- Пусни ме! - изкрещя забивайки нокти в ръката му. Изправи се рязко и му се нахвърли обезумяла от страх, а той започна да се смее още по-искрено.
- Ууу, ето това исках. Нищо, че беше изпросено, но виждаш ли? Знаех си, че не си за сърничка. Май ще си истана на мнение, че приличаш на мече. Страх те е, опитваш се да правиш нещо по въпроса, мислиш си, че е голяма работа, но всъщност е като да се опиташ да хванеш въздуха - напълно безсмислено. Сладко е. - хвана ръцете ѝ, за да предпази лицет си от ноктите, а след това с едно просто движение, я блъсна в стената зад нея.
- Така, достатъчно. Видях каквото трябваше да видя. - пусна я, а тя се свлече безпомощно на земята.
- А не, изправи се! Не ми харесва така. - нацупи се като млако дете, но тя нямаше сили да се изправи. Мислите ѝ хвърчаха една след друга като бойни самолети по време на война и се взривяваха в съзнанието ѝ причинявайки ще повече хаос.
- Изправи се ти казах! - каза малко по-заповеднически. Не издържа и сълзите ь почнаха да се стичат една след друга.
- Дори и мечките слушат дресьорите си, Саша!

Ако може да ми смените името на Alexandra