I’m multidimensional like a crystal and my center is never clear.

[andrey karenin;]

andrey karenin

28  | criminal/undercover agent | henry cavill

В кабинета беше тъмно, малката лампа в ъгъла светеше меко и не дразнеше очите му, но въпреки това го заболяха от усилието да разпознае натрапника. Усмихнатото лице на една от танцьорките го накара да се намръщи, а щом забеляза съжалението в очите й стисна зъби. Него никой нямаше правото да го съжалява. Само той можеше да го прави и в последно време беше доста успешно начинание.
- Отново ли сте спал в кабинета? - с мек глас попита девойката срещу него.
- Следиш ли ме? - дрезгаво попита Андрей, докато прокарваше пръсти през косата си, докато се опитваше да залъже себе си и нея за очевидното. - Ти защо си тук?
- Отговаряте на въпроса с въпрос, явно не Ви се говори. Всъщност е вече сутрин, а аз заработвам допълнително пари като помагам на чистачката. Стига да помните, че Вие ме посъветвахте да правя това.
Мъжът присви очи и изгледа блондинката срещу него. О, да! Спомни си – Светлана. Момичето с болната майка. Сви устни от недоволството, което го заля. Не искаше да бъде груб със служителите си. Още повече с тези, които имаха проблеми. Вероятно бе късно да мисли по този начин предвид това, което се случваше на това място, но не държеше никого насила. И все пак уважаваше жените, които не продаваха тялото си, за да имат пари. Девойката пред него бе една от тях.
- Как е майка ти?
- По-добре, благодаря. Има надежда, че ще се оправи – изморено изрече тя с усмивка. Въпреки тъмнината в очите й гореше пламъкът на надеждата. Такъв какъвто в неговите нямаше.  
Настъпи неловка тишина. Рядко говореше с хората от самия бар. Беше свикнал да идват в кабинета му само, за да искат пари и понякога да се оплакват от клиентите, но едва когато положението ставаше нетърпимо. Андрей въздъхна и се изправи. Приглади ризата си в опит да й придаде някакъв вид и отиде до прозореца, за да вдигне щората. Щом го направи долови съвсем леките нюанси на утрото, които леко обагряха небето със своите меки тонове. Обърна се рязко към девойката, която също беше станала и повдигна вежда.
- Сутрин? Още не е съмнало, а ти си тук. - строго проговори мъжът. - Имаш ли да ми казваш нещо?
- Не само Вие спите тук. - промърмори Светлана и поклати виновно глава, след това заби поглед в пода. Приличаше на някое малко момиче. - Изгониха ни от вкъщи, майка ми е в болницата и скоро ще я изпишат. Но аз поне имам причина, а вие не. Имате голям дом и всякакви удобства, а прекарвате всяка нощ в продължение на две седмици в неудобния си стол. Не ви разбирам.
- Чувствам се самотен в онази огромна къща. - най-накрая призна той.
Усмихна се на криво. След това се върна на мястото си и подпря глава на ръката си. Не знаеше причината, която го караше да изпитва ужас от собствения си дом. Може би най-накрая бе осъзнал колко объркан е всъщност. Цял живот бе живял в лъжа, която сам подхранваше. Лъжеше всички около себе си, за да постигне целта си. Да отмъсти. Всеки момент можеше да забие нож в гърба на собствения си брат, но въпреки това продължаваше да живее този живот. Накрая това щеше да го погуби. Убеден, че истински приятели няма, а само врагове. Не можеше да признае какво бе напът да стори. Сам срещу всички. Имаше чувството, че бе сял само разруха през съзнателния си живот. Трябваше да се представя за престъпник и да бъде всичко, което мразеше, за да успее. Беше изгубен зад собствените си маски, които сменяше пред всеки. Вече бе изморен, а изход от ситуацията нямаше. И всяка сутрин се изправяше на крака, за да продължи. С горящо от омраза сърце. Правеше се на някой друг, но беше ли останало нещо от истинското му Аз?
Светлана тръгна към вратата , докато наблюдаваше замисления си шеф с извита глава. Изглеждаше загубен или поне това разбираше от замисления му поглед. Усмихна се съчувствайки му, а след това излезе от кабинета затваряйки тихо вратата след себе си.

- Роден е в Англия, но семейството му се мести в Русия преди повече от петнадесет години.
- Има по-малък брат, който обича изключително много.
- На осемнадесет се влюбва в една от съученичките си. По-късно тя е отвлечена и убита.
- Това го кара да замине и да се включи в Интерпол.
- Преди четири години се завръща в Москва като таен агент. Научава, че родителите му са починали. Брат му не знае за мисията и обучението му.
- С брат си приемат руски имена и събират група, която да се занимава с обири. Превръщат се в едни от най-добрите.
- Преди година и половина създава един от най-популярните заведения в столицата, с което привлича подземния свят в Русия.
- Продължава с прикритието си в опит да разкрие част от мафията в Москва.

■■■■

[Sophia Belova]

Интересна история. Добре дошъл