Мостът

[Sophia Belova]

[Антон Черкаски]

Има много неща, които не харесвам. Сирно се превръщах в кисел старчок. До утре щях да викам по хлапетата и да замервам хората с буркани от компот. Беше една от онези горещи летни нощи, когато не някой ми идваше на ум да каже "Ей, орли, хайде да вземем две бутилки водка и да ходим да плашим хората в парка". И точно така беше.
Нина, моята цел и мишена, беше с групичка познати. Покрита с дрехи, които струваха повече от нечия кола, но имаха по-малко плат от носна кърпа, с етикетчета, които моментално превръщаха дрешките в произведения на изкуството, тя се кикотеше силно на едно от мостчето. Около петима души с нея. Две момчета и три момичета - от тук можех да различа, че всичките бяха на градус. Дегенерати, ако ги видеше някой комсомолец, щяха да си изпатят. Вместо това си въртяха в кръг две цигари и пиеха направо от бутилка. Вдъхновяващо преживяване.
А аз какво да правя? От далеч имаше опасност да изтърва Нина, а ако се приближа, щяха да ме забележат, без никакъв проблем. Ако те видят, хората не ти обръщат внимание от начало. А не можех да се правя на паметника на съветската армия и да ги зяпам. Щеше да направи впечатление. А видят ли те веднъж, ще те видят и втори и трети път. Забелязан, вече нямаше да интересно. Вместо това реших да пробвам по-директния начин на действие. С мотаене на зиг-зах, аз се помъкнах по алеята нагоре към групичката им, събрани на моста. Хванах се за перилото и започнах да се клатушкам в престорен пиянски унес, и запях тихо и гърлено началото на "Шестнадесет мига от пролетта".
- От къде започва родината... с картинките в твоя буквар...
Спрях и се заолюлявах, гледайки към тях. Бавно се помъкнах към тях и спрях, ухилен като тиква:
- Младежи! - почти издекламирах с ясен глас, - Имате ли място за един труженик да застане до вас?
До тук с това да не се забелязвам. Поемах в другата крайност.

[Нина Николаева]

Повдига въпросително вежда и бавно огледа мъжа. Цялата компания се беше умълчала, наблюдавайки нарушителя, но всички чакаха реакцията на Нина. Нашето момиче определено се изявяваше като лидер, но точно в момента бе прекалено изненадана, за да отговори. Вместо това, малката избухна във весел смях и разбира се никой не пропусна да последва примера й.
- Ще издържиш ли? – веднага нападна с подигравателен тон, но не се спря до там – Вечерния ти час не минава ли? Внуците ще се притесняват.
Нова вълна от смях заля моста. Въпреки насмешката, Нина се смееше весело и непринудено, за поруменеят, а краката й да омекнат, но все още се държеше стоически на високите си токчета. Този тук обаче се беше предал отдавна и това очевидно не се хареса на всички, особено на мъжката част от компанията.
- Що не вземеш да се разкараш – подхвана грубо Митьо, но Николаева го скастри с кървав поглед.
- Я да си затваряш устата! – сряза го грубо тя и се обърна отново към непознатия – Не може да говориш с така на старите хора.
Самата тя всъщност не спираше да се подиграва, сякаш имаше нещо смешно в това. Можеше да бъде културна и да го нарече възрастен, но Нина не правеше нищо случайно, затова грабна бутилката от ръцете на Ани и я подаде на „госта“.
- Ще се справиш ли сам или искаш да ти сипвам в устичката? – подразни го за последно малката и пусна една чаровна усмивка, готова да гледа сеира на пияния мъж.

Spoiler:

[Антон Черкаски]

Взех бутилката и я погледнах с известно въпросително изражение. Беше скъпа, Столичная. Облизах устни, местейки очи по младежите и поклатих глава.
- Лошо е да се говори зле за човек, който ти дава водка. А вие има много да учите. Знаете ли вие какво беше едно време.
Не бях толкова стар, но и те бяха в онази възраст, когато си мислеха, че дори тридесет годишните са далеч от тях. Беше забавно от една страна.
Огледах всички и сложих пръст на бутилката. После вдигнах студеното шише и започнах да наливам. Помня в казармата имахме два израза. "Събрахме се като трима на водка, разделихме се като водка за трима". Изразът идваше от това, че един прескачаше оградата, купуваше водка в голямата бутилка "Белият орел" и после тримата отбелязвахме с пръст до къде се пие. После вдигахме бутилката и не я сваляхме от устните си, докато не стигнеше нивото до пръста ти. После друг взимаше и повтаряше, докато не свърши пиенето. После, без да казваме нищо, се завъртахме на пети и всеки хващаше за неговото спално помещение.
Надигнах скъпата водка и заизливах на едри глътки алкохола. След секунди я свалих, оставяйки около две трети от каквото имаше. Облизах устни и се ухилих:
- Скъпо питие. Вие, деца, не сте вчерашни. Но за мен това е разхищение. Аз съм като буре. И шампанско и бира, влизат еднакво...

[Нина Николаева]

Никой не можа да скрие изненадата си от впечатляващите умения на мъжа, но в Нина бе по-скоро развеселена от случващото се. Усмихна му се, като взе бутилката и също я надигна, но дори не се опита да се прави на велика и да се състезава с него. Тя си знаеше възможностите, макар и често да ги надвишаваше, но все пак се задоволи с една стабилна глътка, която може би щеше да я накара да сбръчка чело, ако не беше вече пияна.
- Не му се наслаждаваш – скастри го тя, разбира се винаги готова с отговор за всяка ситуация … и все пак беше права – Алкохола не е вода, за да го льокаш така.
Нищо чудно, че се беше отрязал по този начин. Сигурно беше изпил цяла бутилка, без да си поеме дъх, а това вече се беше отразило на силите му. Нина очакваше да припадне след още няколко завъртания на шишето и честно казано на това се надяваше, тъй като вечерта й беше изключително скучна, но Митьо можеше да я изненада всеки момент. Невръстното момче не спираше да гледа сърдито към мъжа, който бързо бе успял да отвлече вниманието на Николаева.
- Какво правиш тук? – започна да го раздава отново шефски.
Тона й беше настоятелен, но не звучеше толкова страшно, когато чуеш думите от едно дребно пияно момиченце.

[Антон Черкаски]

Разперих ръце на страни и се ухилих.
- Много ясно какво правя. Отдавам се на развалена западна култура. Питаш ме какво правя? Ние сме в Парка Гроки, какво друго мога да правя освен да пия и да пея Вятърът на промяната. Ето - вие си се забавлявате. И аз го правя по моя начин.
Определено щеше да е по-добре да увъртам, докато измисля какво да правя. След работата си в Държавна сигурност, открих, че е много по-лесно с организация зад себе си. Друг ти прави легендата, казват ти предварително какво да правиш и за кого да се представяш. Беше много по-лесно, но освен това - беше много по-скучно.
- Аз си имам работа. И тя ми позволява да си платя сметките, да платя на жена си издръжка. И още едно нещо. И току що ви го изпих. Не се наслаждавам на пиенето, пичове. Аз се радвам на онова, което ме чака след това. На това да съм напълно отрязан. Вие пиете за удоволствие, защото знаете, че след седмица, все още няма да сте без пари. А аз гледам да се отвинтя бързо. За да не се налага да си спомням, че жена ми е шибана СУКА и че сега живее с инженер.
Претупвах историята и се опитвах да направя новото си амплоа колкото се може по-безинтересно,з а да не се налага да губя време с дреболии. По-общи приказки, никакви подробности, за да можеш после да лепиш допълнителни неща, които ще помниш.

[Нина Николаева]

Нина наистина не знаеше какво са това „финансови проблеми“, затова и някак си не можеше да приеме думите му на сериозно. Той си беше виновен, че се е родил беден и глупав. Нищо чудно че пиеше като за последно, но това че тя се забавляваше на глупостите му, въобще не означаваше, че момчетата в компанията се бяха примирили.
- Той сигурно, все още успява да го вдига – изцепи се Гриша и всички избухнаха в смях, без един човек.
Николаева се беше замислила над намека, но вместо да последва примера на приятелите си, несъзнателно спусна погледа си надолу. Обходи внимателно ръбчето и леко щръкналия на една страна цип, който подсказваше, че може би не му беше чак толкова трудно да изпъне палатката или по-скоро беше прекалено пиян, за да се приведе в нормален вид.
Каквото и да беше, предизвика усмивката й за пореден път, а тя побърза да вдигне погледа си обратно към лицето му, преди някой да е забелязал. Приятелите й бяха прекалено заети да се правят на велики, за да забележат това, но щом Нина погледна в очите на непознатия, осъзна че може би беше хваната в грешка. Руменината по бузките й се засили, но тя не изглеждаше особено смутена от дързостта си.

[Антон Черкаски]

Наведох глава и се направих, че съм изпаднал в пиянската версия на нирвана, като главата ми леко се поклаща насам-натам. Неволно си помислих, че може би щеше да е добре да ги запомня. Момчета от двете страни на Нина и две момичета до всяко от тях. Аз - между момче и момиче. Този, който беше пускал мръсни шеги по моя сметка, естествено, беше момчорляка по-далеч от мен. Не го биваше, не се напъваше особено. Сигурно и той беше ударил водката жестоко.
- Не говори така за дядо си, момче - подхвърлих мрачно и престорено завалено. - На твоите години до сега щях да съм в леглото с една от тези.
Махнах нехайно към момичетата от лявата ми страна, като пренебрегнах Нина.Изправих глава и се втренчих в тях, моментално скривайки пиянското си изражение.
- А и вие доста го давате весело. Ами ако съм милиционер? Какво ще стане и ако се окажа от нравствения отдел? Преди да сте спрели да се хилите, ви пипвам за врата и ви мъкна в участъка. И там ще има кой да го вдигне. В ареста сигурно има вече двама-трима чеченци, които ще се зарадват на вас двамата, преди да сте си казали имената.
Усмивката ми се разтегна широко и нахално. Първо се приближаваш, след това всяваш смут в редиците им, накрая ги успокояваш, че няма подобно нещо. Морков, тояга, морков. Няколко пияни юноши нямаше да издържат дълго и щяха да се разединят. А тогава можех да пипна Нина.

[Нина Николаева]

Усмивките на всички се стопиха рязко. Нина не можа да скрие изненадата си от видимо трезвото състояние на мъжа, която бързо премина в недоволство. На никой не му беше приятно да го изиграят, но тя беше най ядосана на себе си, че се беше хванала. Сбръчка сърдито носле и изгледа до сега забавляващия я господин с изключителен неприязън. Но преди да се намеси, Митьо премина в действие.
- А защо аз да не те закарам на някое местенце? – подметна заплашително той, като извади ножа от джоба си и престъпи напред.
Никой не очакваше да запали така бързо, но пък и никой от компанията не бе особено голям фена на „защитниците на реда“. Гриша веднага го последва, готов да помогне на приятеля си и с помощта на момичетата, непознатият едва ли имаше много шанс. Николаева разбираше това прекрасно, но вместо да се застъпи за приятеля си, се приближи рязко към него и нежните й пръсти се увиха грубо около китката му.
- Защо не я прибереш тази играчка и не си ходим – предложи тя, но очите й настояваха. Само след секунда се обърна към мъжа и го изгледа все така студено, без да пуска Митьо – Не правим нищо нередно, но вече не ми е особено забавно, така че май е време да ни оставиш намира.
И се надяваше да я послуша, защото плановете й рязко се промениха.

[Антон Черкаски]

Напрегнах се моментално, щом видях ножа. Никой не знае какво го чака, ако другарчето му извади нож. Момчетата в Москва си падаха по две неща - Ножове и сериала Бригада. Не се съмнявах, че дори от толкова близо, ще мога да обезвредя момчето пред себе си. Той нямаше военно обучение, може би боравенето му с ножа се дължеше повече на гангстерски филми и чувал, пълен със слама. Ако изобщо се беше упражнявал.
Обаче Нина го спря. Беше си направо майтап. Ако бях религиозен, щях да си помисля, че Господ се подиграва с нея, като я кара да пази живота на човек, който в действителност иска да ѝ навреди повече от всеки друг наоколо.
Не се отпуснах. Сега гледаше към мен и ако забележеше разликата, щеше да проличи, че съм очаквал нападението. От своя страна, това щеше да пречупи образа ми... Намръщих се и се зачудих какво ме бърка някаква си мишена. По-добре да загуби интерес и да ме остави сега, за да мога да продължа с наблюденията си от разстояние.
Въпреки това просто се подхилих и подметнах спокойно:
- Спокойно, всички, няма да ви издам на милицията. Никога не бих предал събутилници.
Събутилник беше другарче по чашка, дума която младежите сигурно не помнеха, защото тяхното поколение не беше било пионерско и вицовете за Горбачов не бяха останали в историята толкова явни следи.
- Тук сме пичове. Ето, в знак на добра воля, следващата бутилка е от мен. Съгласни?

[Нина Николаева]

Спокойно? Нима наистина си мислеше, че бутилка водка ще заличи заплахите му? Нина въобще не се страхуваше от него, а очевидно и момчетата, но това въобще не означаваше, че идеята да пие с него все още й допада. Затова грабна преполовената бутилка, която едно от момичетата държеше и грубо я набута в ръцете на непознатия.
- Ето ти малко добра воля – отговори му някак ядосано тя и сви гневно очи – Хайде да се махаме.
Групичката не чакаше втора покана. Всички обърнаха гръб на мъжа и тръгнаха към изхода на парка, където бяха паркирани колите. Николаева беше дошла с момичетата, а за другите двама беше ясно, но не възнамеряваше да си тръгнат в същия ред. Щом видя колата си, дръпна Митьо малко в страни и му се усмихна съблазнително.
- Страх ме е да се прибера сама … защо не ме изпратиш?
Ръката й се озова на гърдите му и нежното докосване накара момчето да потръпне. Много добре разбираше поканата и това си пролича по самодоволната му усмивка. Той също искаше да я изпрати, а и може би да я „пази“ и малко у тях, затова веднага подвикна на приятеля си.
- Гриша, ще закараш ли момичетата? Аз ще изпратя Нина.
Двамата се засмяха и честно казано й се догади от тях, но вместо да покаже тази емоция, нашето момиче се усмихна свенливо и тръгна към колата. Ключовете бяха в джобчето на гащеризона, затова бързо отключи, но не побърза да влезе.
Огледа се малко, докато приятелите им вече напускаха околността, а Митьо се настаняваше на мястото до шофьора. Най-накрая забеляза двете ГОЛЕМИ момчета в една от отбивките на улицата. Кимна им съвсем леко, но те много ясно забелязаха това и след като й отговориха със същия жест, малката най-накрая се качи в колата, знаейки че ще я последват.
Черният джип тръгна рязко след колата на Николаева. Бързо се отдалечиха от парка, като младото момче с нея въобще не ги забелязваше и закачливо разхождаше пръстите си по голото бедро на шофьорката. Тя на свой ред се смееше, но горкия дори не знаеше какво го чака.
Продължиха така десетина минутки, като изведнъж отби и неочаквано спря пред някаква градинка. Хора не се виждаха наоколо, светлините също бяха изключително малко, затова Нина отвори жабката и извади едно доста тежко метално фенерче, което редовно носеше със себе си. Тъкмо щеше да го включи, когато Митьо я хвана притеснено.
- За какво ти е това? – попита объркано той, а тя му се изсмя.
- Искам да видя дали мястото е подходящо – успокои го тя и също погали крака му.
Идеята за секс на открито очевидно му допадна, затова побърза да слезе от колата и да отиде от страната на дамата. След като и тя го последва, включи фенерчето и се усмихна повече от доволно.
- Ооо перфектно е!
- Ела тук – каза настоятелно тъпака, готов да си открадне целувка, но получи нещо съвсем различно.
Нина изключи светлината, но щом натисна отново копчето, тока заигра по ръба на фенерчето. Подобни шокови оръжия не бяха нещо ново и се използваха най-много от момичета, но Митьо беше повече от изненадан, когато приятелката му притисна метала към врата му. Тялото му започна да трепери под силното напрежение и след като изтърпя това за цели седем секунди, падна на колене пред нея, а малката замахна с все сила, стоварвайки метала право в слепоочието му.
Кръвта му потече бавно, но малко … прекалено малко. Момчето още не бе успяло да погледне нападателката си, когато получи нов удар и след това още един, а после още един. Черния джип най-накрая спря и охраните й слязоха от него, но след като видяха, че всичко е под контрол, се обърнаха на другата посока, оставяйки я да излее гнева си върху него.
- МАЛОУМНО КОПЕЛЕ ТАКОВА! – изкрещя Николаева в яростта си и нанесе нов удар, благодарение на който най-накрая изпръска прекрасния си гащеризон – ЩЕ ИЗКАРВАШ НОЖ? НА ПУБЛИЧНО МЯСТО? ПРЕД МЕН И ОНИЯ ПАТКИ? – момчето протегна уплашено ръка към нея, а тя просто обърна фенерчето и пусна още една вълна ток по тялото му, която бързо го отслаби, но ударите не спяха – КОЛКО ТРЯБВА ДА СИ ТЪП, ЗА ДА МЕ ЗАМЕСИШ В НЕЩО ПОДОБНО С ТОЛКОВА СВИДЕТЕЛИ? МЕН … МЕН?!?!?!?!
Поредния удар пръсна кръв във всички посоки и лявото слепоочие на момчето заплашително започваше да прилича на каша. Малката обаче тепърва набираше в гнева си и въобще не беше готова да спре. Мразеше когато хората си позволяваха грешки за нейна сметка и поне този тук щеше да го запомни добре.
- Нина, моля те – простена безпомощно той, като дори не се опита да я поседне, но все пак хвана ръката, с която го удряше.
Това обаче не можеше да я спре. Тя се възползва от положението си наби коляно право в муцуната му. Удара го накара да падне по гръб, а тя не се поколеба дори за секунда. Скочи върху него и макар да беше лекичка, извади всичкия му въздух. Веднага го наложи с фенерчето от лявата страна, но този път включи и юмрука си от дясната. Не беше чак толкова силна, за да го размаже само с ръка, но големите камъни на пръстените й помогнаха изключително много.
- КОЛКО ПЪТИ СЪМ ТИ КАЗАЛА ДА МЪЛЧИШ, ДОКАТО АЗ ГОВОРЯ? – макар и да задаваше въпрос, дори не му даде време за отговор. Беше прекалено разярена, за да го слуша – АКО НАПРАВИШ ОЩЕ НЯКОЯ ТАКАВА ГЛУПОСТ, ЩЕ ТЕ ГРУМНА!
- Няма! – отвърна с умолителен тон и вдигна уплашено ръце, сякаш това щеше да го защити – Обещавам! Никога повече.
Малката го наложи още няколко пъти, но след като видя няколко парчета размазано месо, които започваха да висят от лицето му, се надигна. Изгледа го с пренебрежение от високо, като чак сега забеляза колко много кръв имаше не само по дрехата си, но и по ръцете. Това въобще не я притесни, затова го остави да лежи на земята и отиде при двамата мъже, които пазеха района от разни други „нарушители“.
- Не мисля, че това му стига – каза тя на по-едрия, а той само кимна и тръгна към пребитото момче, готова да довърши работата на шефката си – Ти идваш с мен – каза на другия и кимна към собствената си кола – Ще караш! Не искам да я нацапам!
Нямаше нужда от повече думи. Охранителите на Нина бяха свикнали със заповедите й, затова всеки си изпълни задачите, пренебрегвайки молбите на момчето. Той щеше да си изяде заслужения бой и най-накрая да си научи урока, а Николаева щеше да се прибере вкъщи и да си вземе една дълга и успокоителна вана.

[Антон Черкаски]

Момичето не си поплюваше. Наблюдението не само изискваше да следвам колата ѝ, но и да не ме забележи охраната ѝ. Което само по себе си беше неприятно, не по основателна причина, а защото тя водеше охрана дори тук, с другарчетата си. И не приличаше на момичетата, които имат човек, който да им пази задника, а те се мъчат да не го забелязват. Нина ги ползваше като биячи/охрана/момчета за всичко, с пълното съзнание, че това щеше да ме захапе за задника, ако се не бях напълно внимателен.
Дори не се притесни когато взе, че пипна момчето с ножа и го повлече за веселби. Момичетата на тази възраст трябваше да имат гащи от ластик. Поклатих глава неодобрително, това си беше направо воайорство от моя страна. Шибана работа...
Само че тя не отиде да се забавлява с него. Напротив. Изобщо не беше забавно. Беше си сериозна работа. Новата ми позиция разкри действия, които изобщо не ми харесваха - бой по чашата. Момчето не само, че не получи забавления, а ми го биха. И то доста злобничко. Учуден съм, че му се размина само с няколко удара. Младата Николаева му разквасваше носа с доста прилична сила и умение. Млатеше си го доста игриво и изобщо не ѝ дойде на ум да спира, докато не постигне резултати. Може би щеше да стане доста прилична мацка от нея. Ако сама си провеждаше разпитите, никой нямаше да я харесва особено. А имаше и причина - тя се беше уплашила, че някой ще свърже името ѝ с нещо простичко като заплаха с нож. И фалшив милиционер. Изглежда беше по-предпазлива от колкото можеше да се предположи. Това момиче беше силно, но също така - опасно. Трябваше все пак да пипам с известна предпазливост. И да не ме види повече... Преди да е станало прекалено късно.

[Sponsored content]